Автор: Проф. Лъчезар Гроздински за Гласове  Датата 5 ноември ще остане

 Автор: Проф. Лъчезар Гроздински за " Гласове "   

Датата 5 ноември ще остане в историята като черен ден за демократичната народна власт. Президентът Тръмп не завоюва единствено против Харис. Той завоюва битката против Демократическата партия и нейната идеология – демократичната народна власт. А това има фундаментално значение освен за Съединени американски щати, само че и за целокупното човешко общество.

Човечеството даде доста жертви, само че съумя да преживее ерата на комунизма и националсоциализма. През 1989 година, след разпадането на руската комунистическа империя, американският политолог професор Франсис Фукуяма написа книгата „ Краят на историята и последният човек “, която бързо се трансформира в бестселър. В нея политологът, опирайки се на Хегел и Маркс, твърдеше че човешките хрумвания, обясняващи обществото и историческото развиване имат край и този връх, след който не може да има  нови хрумвания, е демократичната народна власт. Книгата звучеше безапелационно. Действително, ролята на нерегулираната от страната пазарна стопанска система се наложи като ефикасен метод за икономическо развиване. Като че ли няма нещо по-добро от парламентарната народна власт, а демократичните хрумвания  за  свободата на индивидите звучат прелестно.

Така Съединени американски щати и страните от Западна Европа започнаха да постановат  на света „ съвършеният “ модел за организация на човешкото общество. Тезата за „ глобализация “ на света, която включва военно, политическо, икономическо и културно налагане на демократичната народна власт от хегемона над останалия свят бе стартирана като нещо благородно, нещо което е път за обединяване на човечеството. За страдание се оказа, че опитът да се наложи демократична народна власт в страни като Ирак, Афганистан, Либия и Сирия претърпя световен неуспех и  взе стотици хиляди почтени жертви. Също по този начин се оказа, че неолибералната идея за свободния пазар напълно не е по-ефективна от контролираната от страната планово-пазарна стопанска система. Факт, че Китай стартира да изпреварва Съединени американски щати не предстои на коментар. Европейският съюз, образец за глобализация и демократична народна власт се оказа неефикасен и по-скоро нездравословен, в сравнение с потребен за другите национални страни, които го сформират. Опитът за унищожаване на границите в Европа и изтриване на националните страни с тяхната история и просвета стартира да се проваля и в случай че бюрократичният метод на Брюксел да ръководи европейските народи и култури продължава, Европейският съюз неизбежно ще се разпадне. 

Една друга прелестна теза на демократичната народна власт също  претърпява злополука. Това е тезата за  отваряне на границите за  свободна миграция. Така в Съединени американски щати и Европа милиони хора от Африка, Латинска Америка и Азия  мигрираха, търсейки избавление от войни и беднотия. Действително, демократичната концепция допуска обезпечаване на независимост на всички хора, без значение от тяхната раса, етнос или изповедание.  Но реализирането на тази благородна християнска концепция води до съществени проблеми за стопански развитите демократични общества. Миграцията се трансформира в обществен проблем, защото мигрантите постоянно са нискоквалифицирани, или хора които не желаят да работят, а разчитат на обществени помощи. Освен това, те не се приспособяват към европейската или американска цивилизации, а се капсулират в изолирани етнически и религиозни общности, които нерядко са нападателни към приютилата ги страна. Така тезата за мултикултуризма също се провали. 

В началото на 20 век немският мъдрец Херберт Маркузе, мигрирал в Съединени американски щати, основава радикална нео-марксиска доктрина, критикуваща капитализма, съгласно която „ репресивната приемливост “ на капиталистическата псевдодемокрация  може да бъде разрушена единствено от маргиналните малцинства – етнически, културни, полови и религиозни. Странното е, че демократичната народна власт, родена от капитализма и подкрепяща го, възприема елементи от тази лява радикална доктрина, чиято съществена цел е неговото разрушение. Всъщност, той я употребява за властване над обществото.  Вследствие на обогатената с неомарксизма демократична идеология, в Съединени американски щати се развихри либерално-маргиналната идеология. Афроамериканците бяха сложени над белите американци, на които им бе вменено възприятие за виновност за дългите години иго и съпътстващият го расизъм. Афроамериканците получиха привилегии при наемане на работа, в университетите и даже в киното, където половината герои са афроамериканци, а останалите -  по опция джендъри. Разбира се, прелестно е да унищожим расизма към „ черните “, само че това не трябва де се получава за сметка на основаване на расизъм към „ белите “ хора. Същият проблем се яви и при еманципацията на дамите. Да, хилядолетия дамите са били потискани от мъжете. Но обезпечаването на  равноправие за дамите не значи, че мъжете би трябвало да бъдат потискани от дамите и постоянно без съображение да бъдат преследвани за прояви на полово принуждение. По сходен метод се развиват нещата и със основаната „ джендър “ идеология. Доскоро науката смяташе, че  само 1-2% от хората  имат генетично хомосексуална ориентировка.

Науката е безапелационна, че има единствено два биологични пола – мъжки и женски. Благодарение на този постепенен факт, човечеството се възпроизвежда и еволюира. Но се появи псевдонаучна идея, съгласно която полът не е биологично положение, а обществен феномен. Иначе казано, част от хората могат да се самоопределят с пол друг от биологичния. Изненадващо се оказа, че в Съединени американски щати и част от Западна Европа хомосексуализма е релативно постоянно публикуван и може да се изяви при близо една/трета от младежката популация. Това несъмнено е една добра вест за китайците, индийците, африканците, латиномериканците и руснаците, които нямат този проблем. Добра вест, тъй като в случай че този % е правилен, или стартира да нараства, скоро северноамериканците, канадците и част от европейците просто ще изчезнат от лицето на Земята, по простата причина, че мъжете не могат да раждат, а дамите да се самооплождат. Оказва се, че тази идеология, в случай че се популяризира, крие съществени опасности за бъдещето на човечеството. Това несъмнено, напълно не значи, че би трябвало да преследваме „ джендърите “  или би трябвало да ограничаваме техните човешки и цивилен права. Но казусът със „ теорията за маргиналите “ е, че радикалният демократизъм слага правата на маргиналните малцинства над правата на болшинството. Той позволява същата неточност, само че с противоположен знак, каквато допускаше комунистическата идеология. Последната поставяше свободата на обществото над тази на индивида, а демократичната народна власт сложи правата на индивида и маргинала над тези на обществото. И  двата случай  завършиха с злополука за обществото. 

Ето по този метод позитивните хрумвания на демократичната народна власт, оплодени с неомарксизъм започнаха да репресират страните и човешките общества. Хегемонът се опитваше да наложи принудително своя „ съвършен модел “ и това докара до печални последствия. 

Неолибералната народна власт бе налагана от Демократическата партия на Съединени американски щати, която я използваше за морално опрощение на империалистическата си политика. Но хегемонията на Съединени американски щати стартира да се пропуква и в политически и в стопански и във боен и в културен аспект. Задаващият се мултицентров свят няма да търпи провалящият се модел на неолиберализма. Впрочем, създателят на бестселъра възхваляващ демократичната народна власт Франсис Фукуяма се отхвърли от тезата си и заприказва за неуспехът на неолиберализма. Самите жители на Съединени американски щати, отвратени от крайностите на демократичната народна власт гласоподаваха срещу нея и избраха за президент нейният предстоящ екзекутор – Доналд Тръмп.

Дали президентът Тръмп ще успее да се пребори с чудовището „ демократична народна власт “ и стоящата зад нея Дълбока страна, която посредством тази доктрина управляваше света, е въпрос с нараснала компликация. Но въпреки всичко, естествената част от света се надява, че  републиканеца Тръмп ще възвърне естествените фамилни, публични и междудържавни връзки.  Демократите позволиха и предизвикаха една европейска война сред Русия и Украйна, която действително заплашва света с нуклеарен апокалипсис. Според тяхната идея съперникът, злото,трябва да бъде унищожено. Те изключваха мирни договаряния и дипломатическо решение на спора и заради този факт  загинаха над един милион души от двете воюващи страни. До в този момент. Ако Тръмп се откаже от световната надмощие на Съединени американски щати и избра едно мирна конкуренция сред националните страни, то връзките сред Съединени американски щати, Русия и Китай могат да се възстановяват и да се спрат войните на планетата. Надяваме се, че той ще избере точно този път.  

Но какво ще се случи в този момент с българските умно-красиви либерали, когато техните духовни водачи и спонсори паднат от власт? Ще се освободим ли от псевдодемократите и демократични соросоиди? Те превзеха политиката, културата и изкуствата, превзеха обществото. Лошото е, че се оказаха неспособни да ни ръководят, а създаденият от тях културен артикул става единствено за кофите за отпадък. Българските либерали и евроатлантици се бият не за хрумвания, не кой повече да се жертва за обществото. Те се бият за власт и пари. И не могат да си поделят държавната баница. Поредните избори демонстрираха тяхната политическа импотентност и вредност. Но наглеците не щат да си тръгнат. При това състояние ние за постоянно ли сме обречени? Ще можем ли да се освободим или ще чакаме някой оттатък океана или морето да ни освободи? Крайно време е българският народ да им потърси отговорност и да ги изпрати в небитието, където им е мястото в историята. Така както преди 35 години си отиде Тодор Живков и комунизма. 
---

Проф. доктор Лъчезар Начев Гроздински дмн приключва медицина през 1974 година в МА-София. През 1981 година защититава кандидатска дисертация в региона на ангиологията. През 2008 година пази огромна докторска дисертация. През февруари 2010 година е определен за професор по Ангиология. От 2014 работи като шеф Клиника по Ангиология и флебология и зам.-медицински шеф в Ачибадем-Сити клиник – Сърдечносъдов център.  През  2007 година основава специалността Ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в региона на ангиологията, в това число на четири монографии. Бил е на специализации в Англия – 1989 година  и Съединени американски щати – Харвард – 1992 година Председател е  на Българското сдружение по Ангиология.  

Автор е на четири книги: „ Никой в никакъв случай не умира ”, „ Насилието – метод на живот ”, „ Размисли за комунизма “ и  „ Истината ще ни направи свободни “.